ЗАКУ̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; заку̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. За ключ, винт, болт и под. – затягам се и не мога да се превъртя, да се отвъртя, да се отвия; заяждам3. Започнах да отключвам, но ключът се закучи и се счупи.
2. Прен. За работа, дейност, игра и др. – стигам до положение, при което преставам да протичам успешно, добре; запъвам се, не споря̀, не вървя. Започнал да старее, силите му взели да го напускат и работата се закучила. Й. Перец, БФ, 295. Бай Къньо слушаше разсеяно, като си мислеше за картите, които дяволски се закучиха и не му вървяха. Ст. Марков, ДБ, 20. За 11 ноември 1990 г. е насрочено подписването на договор. Вместо това обаче по стар български обичай нещата се закучват. 168 часа, 1991, бр. 25, 5.
3. Прен. Заинатявам се. Стойчо се закучи и като млъкна, уста не отвори. Н. Каралиева, СМ, 55. Като че ли големият главатар беше се зарекъл да не остави Котел читав. Какво беше се закучил тъкмо пред Котел? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. – Знам аз, ами оназ змия да не се закучи, я да ги взема да ги запира, я. – Кой, арнаутинът ли? Тука не му пее петелът нему. Ц. Гинчев, ГК, 47.
4. Само безл. закучва се, закучи се. Няма сполука, успех, не върви (обикн. във всичко). Но казано е, че на сиромаха в нищо не му върви. И така си е. Закучи се, отникъде лев не можеш изкара. П. Велков, СДН, 346. – Е, ще иска човекът, сухи пари ми е дал. И пак не са много, току като се е закучило, та не ми потръгва на нищо! А. Страшимиров, А, 634. Последните дни нещо не вървеше, беше се закучило. Д. Спространов, С, 30.